Странджа се слави като най-мистичната планина у нас. Горите й са изпълнени с тайни, а по земите й гордо са стъпвали славни люде. Макар площта й да не е необятна, тя е дом на десетки невероятни места, от чиято красота трябва да се граби с пълни шепи.
Легендата гласи, че някога Странджа била хубава девойка от знатен род, но никой не я поискал за жена. Тя напуснала семейството си и се заселила в далечни земи. Не след дълго всички местни започнали да й се кланят. По примера на амазонките, Странджа ходела с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето. Много кандидати идвали да я искат за жена, но тя връщала всички до един. Дошъл ден, в който чуждоземен цар с цяла армия пристигнал да иска ръката й. Ако откажела, бил готов да запали война. В този момент земята се разтресла, морето и реките се разбушували и настанала адска буря. Женихът се подплашил и забягнал с воините си. Когато всичко утихнало, се извисила нова планина, а морето от кристално бяло, станало черно и мътно. Така Странджа останала в планината, която я покровителствала, и й дала своето име.
МАЛКО ТЪРНОВО
В граничното градче времето е сякаш спряло, макар да е видяло много във вековете назад. Многобройните археологически паметници – от тракийската и римска епоха показват, че по тези земи е кипял интензивен стопански и културен живот още от древността. Изключително впечатляваща е гробницата в местността „Мишкова нива”, на 13 км югозападно от града. Друг значим исторически паметник в общината е този в местността „Петрова нива”, където през 1903 г. се взема историческото решение за вдигане на Илинденско – Преображенското въстание. Насред Малко Търново са запазени и старинни възрожденски къщи, които имат статут на музеи. Там можете да се срещнете със странджанското културно наследство, богатия песенен фолклор, обредите и обичаите на местното население.
РЕКА ВЕЛЕКА
Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река (147км). Извира от връх Демиркапу в Турция и навлиза в България с красиви проломи. Устието й е сред най-живописните места по нашите земи. То се намира в Синеморец и плажът, където реката се среща с Черно море, носи нейното име. Из горите около нея се срещат невероятни и защитени растителни видове – морски отантус, приморски ранилист, приморски морков, крайморско чадърче, а застрашената жълта водна лилия може да се види единствено там. Предлагат се и организирани разходки с лодки или кану, с които можете да разгледате флората, пещерите и заливите на реката от непосредствена близост.
ВОДОПАД ДОКУЗАК
Водопадът Докузак е поредната магия на Странджа планина. Единствен в района, той се намира на 7,5 км от Малко Търново. До него се стига по лека пътека, а хората от околията са създали и паркинг за туристи. Макар да е висок едва 5 метра, Докузак е най-буйният водопад в България, а водата му се разпръсква като перелина над мъхестите му скали, между които се подават малки пещери. Почти не съществува риск да го видите непълноводен, но най-красив е през пролетта и лятото, когато наоколо е толкова зелено, че на всеки би му се приискало да остане завинаги там.
СЕЛО БРЪШЛЯН
Бръшлян е тайното съкровище на Странджа. Селото е цял архитектурен резерват и още с първите стъпки там, човек се връща в епохата на Възрожденска България. Всички къщи и постройки са в типичния за региона стил, а атмосферата напомня родопските перли Лещен и Ковачевица. Една от най-китните къщи в Бръшлян всъщност е Етнографският музей. Зданието е на цели 150 години и е съхранило не само външния си вид, но и вътрешната си уредба. В селото можете да видите още килийно училище, както и известната църква Свети Димитър.
СЕЛО БЪЛГАРИ
Ходенето върху жарава е древна традиция, която в наши дни се практикува на немалко места по света – освен в България, я има в 5 села в Северна Гърция , при индийците от щата Тамил Наду, при племената кунг в пустинята Калахари, в село Сан Педро Манрике в Испания и други. У нас най-подходящото място да наблюдавате мистичния огнен танц е още по-мистичното странджанско село Българи. Там ритуалът е далеч по-различен от познатия ни по механи и ресторанти. Нестинарите не просто ходят по жарава, а правят специфични стъпки на точно определена музика. Навремето този обред е продължавал цели 7 дни, а хората, които могат да го правят, се считат за избрани от Бога.
No Comments