Малцина знаят, че някога на мястото на един от най-големите язовири у нас – Жребчево, е имало цели 3 села, които са останали под водите му. Днес единственото, което напомня за живота там, е храмът „Св. Иван Рилски”, по-известен сред народа като „Потопената църква”, намираща се по пътя между Сливен и Казанлък.
120-годишната черква всяка година изплува насред водоема. Храмът е построен в края на 19 век в село Запалня, но заради проекта за изграждането на водоема хората са се изселили, а църквата е била изоставена и залята от придошлата вода. Храмът, носещ името на българския светия Иван Рилски, е издигнат през 1891 година. Освен него е останал и още един паметник от миналото – плоча в близост до селското гробище. Надписът върху нея гласи: „Село Запалня, заселено XV в. изселено 1962 г.”
При строежа на „Потопената църква” мястото й е било избрано да бъде върху хълм – най-високият в селото. Именно поради тази причина тя успява да остане над водата частично. В най-пълноводните месеци от годината – през зимата и пролетта, когато се топят снеговете, повече от половината от храма е под вода. В останалите сезони, когато нивото на язовир Жребчево спадне, църквата се появява на повърхността му и позволява на туристите не просто да я наблюдават от разстояние, но и да влязат в нея. В никой друг храм у нас обаче не може да се види феномен като тамошния – по стените на черквата няма икони и стенописи, а оформен от природата релеф от рапани, миди и камъчета.
И в сухия си период туристическата дестинация е красива, но когато е потопена е същинска атракция за фотографите. Стените й се отразяват огледално във водата, а гледката е особено впечатляваща по изгрев или залез слънце.
Язовир Жребчево е и притегателно място за любителите на риболова и дивото къмпингуване, тъй като предлага чудесни условия за тях.
No Comments