Меандрите на река Арда си заслужават човек да пропътува стотици километри само заради един миг пред тази гледка, защото е неповторима и е поредното доказателство, че по-велик художник от природата няма.
Думата „меандър” значи завой, а пътят на Арда в България е осеян с такива. Безспорно най-известният, а може би и най-красивият меандър се намира между селата Стар читак и Рибарци. Мястото се нарича още „Завоя“ или „Подковата“ на язовир „Кърджали“ заради „U“-образната извивка, която водата прави. Гледката е неописуема, но ще опитаме…Представете си само – от едната страна на пътя е реката с тюркоазени тихи води, спокойни като платно на картина.
От другата страна – безкрайни хълмове, обсипани със смълчани борове. И там, някъде, вие…Единственото, което се чува, е тишината и песента на птиците. В далечината отеква движението на водата, а тук-таме спокойствието „нарушават” камбанките на добитъка, който редовно излиза на паша в местността.
Няма как да сбъркате мястото, ако тръгнете натам, защото винаги има някой, който се е спрял, за да погледа, поснима или просто да помълчи и благодари. По пътя до най-красивия меандър има удобни отбивки, в които да оставите автомобилът си и да се разходите пеша до панорамната площадка, която туристите са спретнали.
В близост можете да видите и още два меандъра. Първият от тях е в района на с. Русалско. И там гледката е изумителна и дъхоспираща. Стигнете ли до там, не подминавайте и завоя край с.Любино. Няма да съжалявате. Друг известен меандър е този край Маджарово, намиращ се в Източните Родопи. Там водата прави 180-градусов завой и пак гледката е ненадмината.
Арда е смятаната за най-красивата река, пресичаща територията на България. Извираща от връх Ардин в Родопите, тя се влива в гръцката част на Марица, а пътят й до южната ни съседка е изпълнен с криволичещи завои. Водите на Арда изминават цели 250 километра, от които почти няма метър без нереална красота…
Пролетта бавно се завръща и природата вече се събужда от зимния си сън. Ако сте се затъжили за зеленина, кристален въздух и вдъхновяващи гледки, сега е моментът да се заредите с нови такива, изминавайки една от най-впечатляващите екопътеки в България – Струилица.
Тя се намира насред Родопите, само на 3 километра от град Девин. Общата дължина на маршрута е около 4-5 километра и отнема около 2-3 часа за разходка според темпото това кои части от пътеката искате да посетите. Тя отвежда своите минувачи през местностите Струилица, Калето и Лъката.
Началото й е водено от черен път, който върви по продължение на река Девинска. Той е равен и лек за туристите, а разкриващите се гледки обещават незабравимо преживяване. Още в самото начало ви очаква среща с водопад, който само загатва, че предстоят още много красоти.
Пътеката има своите разклонения край емблематичната каменна къща. Едното води до водопада Самодивското пръскало и местността Калето, а другото – към местността Лъката.
Пътят към Самодивското пръскало е тесен и хлъзгав, но е абсолютно безопасен. По него се върви още 15 минути след каменната къщичка, за да се стигне до бурните падащи води. Това е най-високият водопад в Родопите с обща височина 70 метра, като има три пада. От това място обаче, се виждат само два от тях. Легендата гласи, че самодивите, живеещи в крепостта Калето, излизали нощем и танцували във водите на водопада.
От другата страна на реката е пътеката за местността Калето. След 20 минути ходене тя се разклонява леко, давайки възможността да се стигне до хребета, от който се вижда целия водопад. Гледката е просто внушителна.
Вървейки, всеки може да се наслади на каньона на река Девинска. Навсякъде по маршрута са поставени табели и маркировка. Въпреки многото разклонения по пътеките, няма вероятност да се загубите. Струилица е най-впечатляваща през пролетта, когато водопадите са пълноводни.
Връх Шипка безспорно е най-големият символ на Освобождението и има специално място в сърцето на всеки българин. Дори онези, които все още не са виждали и усещали величието му с очите и сетивата си, духом са там на всеки 3 март, когато честваме свободна България.
Старопланинският връх, където се издига Паметникът на свободата, целогодишно е изпълнен с тълпи от туристи, бодро крачещи по 890-те стъпала, които водят до него. Монументът е построен с усилията на целия български народ и открит на 26 август 1934 г. Пеньо Атанасов Колев, познат още като Пеньо Бомбето, е човекът със заслуга Паметникът на свободата на връх Свети Никола, по-популярен като Шипка, да съществува такъв, какъвто го познаваме днес. Той е потърсен с молба за помощ от арх. Данчов и инж. Минчо Заяков, които се заемат със строежа.
Още по време на Учредителното събрание във Велико Търново се взима решение за изграждане на паметник на българския опълченец, почитащ епопеята на връх Шипка. Години наред идеята остава нереализирана, а когато се пристъпва към нейното изпълнение, екипът на майстор Илия Мъглов бързо се разбягва заради лошите атмосферни условия. На няколко пъти Строителният комитет, в който влизат арх. Данчов и инж. Генчо Скордев, обявява търг за продължаването на строежа и след като кандидати така и не се появяват, първият се сеща за Бомбето, който приема. Началото обаче е трудно – Пеньо Бомбето събира работници от село Шипка и каменоделци от Дряново, но след като виждат какви са условията, те веднага го изоставят.
Строителят обаче не се отказва и наема 14 каменоделци от Габрово, на които плаща предварително и те му се отплащат с усърдна работа. За нуждите на строежа са закупени две биволски коли от Севлиево, които пренасят тежките камъни. Точно когато работата потръгва се появява още една трудност – пясъкът, който е каран от Мъглиж и Енина не достига. За щастие в близост до върха се намира подходящ материал и така проблемът е решен. Не липсват и куриози – в един момент чертежите за строежа биват изядени от едно магаре, което оставя само изображението на бронзовия лъв. В друга ситуация пък мечка подгонва строителите, които се затварят в землянка и тъй като вратата се отваря само навън, им се разминава само с уплахата.
След тригодишна упорита работа паметникът е готов и на 26 август 1934 година става тържественото му откриване. На него присъстват цар Борис III и министър-председателя Кимон Георгиев. Държат се прочувствени речи, а архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни отличия. Никой не споменава името на Пеньо Атанасов Колев, който дори не е поканен на церемонията. Обиден, той години наред не се качва до Паметника на свободата, изградил със собствените си ръце.
Монументът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
В приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загинали герои. Пред саркофага са застинали на вечна стража каменните фигури на руски воин и български опълченец. Експозицията, разположена по останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на войниците, участвали в петмесечната отбрана на прохода. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие. Там се намира копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От най-високата площадка се открива панорамен изглед към красивите околия на Стара планина.
Рупите е eдна от най-мистичните и силно енергийни местности в България. Мястото се свързва основно с пророчицата Ванга, която е сред първите, открили заряда на природата там.
Разположена по брега на река Струма, в източното подножие на вулканичния хълм Кожух, само на 10 км от Петрич, в местността се намира и построеният по инициатива и със средства на самата Ванга храм „Св. Петка Българска”, който е място за поклонение на хиляди нуждаещи се хора. В миналото на това място е изригнал вулкан и в следствие от него са се образували лечебни минерални извори с температура 75ºC. Твърди се, че помагат за редица заболявания, а водата има феноменално въздействие не само върху човешкото тяло, но и върху духа.
Съвсем наблизо са разположени и останките на един от най-големите антични градове Хераклея Синтика, съществувал от 4 век пр. Хр. до 6 век сл. Хр., чието изучаване продължава и до ден днешен.
Самата Баба Ванга приживе казва: „Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна”. Според пророчицата именно във вулканичното възвишение Кожух се крие ключът към разгадаване на древното ни минало.
Чудеса се случват и в храма, изграден от пророчицата. Той е построен като галерия и в него може да видите нестандартните икони, рисувани от известния художник проф. Светлин Русев. Те изобразяват светци с реалистични образи, а в двора на храма се намира и гробът на Баба Ванга, на който вярващите се молят за спасение. Недалеч от там е и скромната къщичка на пророчицата, в която тя прекарва последните години от живота си.
Мястото е специално не само за посетителите, но и за животинското разнообразие, защото в района на Рупите се срещат 201 вида птици, в това число редица средиземноморски, които рядко могат да се наблюдават другаде у нас. Небето над местността е прекосявано от Via Aristotelis – един от двата основни миграционни пътя на птиците през територията на страната ни.
Един живот не стига, за да видим всички красоти на Родопите, но нека поне ги направим достатъчно. Ако мечтаете да зърнете най-магичната планина през погледа на птиците, не е невъзможно.
Крепостта Моняк край Кърджали разкрива една от най-очарователните панорами към Родопите и язовир Студен кладенец. Дестинацията е изключително подходяща за еднодневна разходка, но колкото и да останете, едва ли ще ви омръзне…
Моняк се издига на 2 километра южно от село Широко Поле, а до нея може да се стигне както от селото, така и покрай детския лагер по стария път за Широко поле, непосредствено покрай отбивката за него. Пътят е маркиран, но по-добре е да оставите автомобила си на паркинга и да продължите нагоре пеша. По-време на изкачването и от върха се разкриват все по-големи и все по-хубави гледки – ту към склоновете на Родопите, ту към язовира.
Пътьом ще видите една от най-нетипичните жп спирки у нас, наречена Желязната врата. Погледът ви ще се спре и на Водното огледало, средновековна крепост Вишеград в далечината, устието на река Върбица, село Лисиците, до което се стига единствено по най-дългия въжен мост в България, и тракийския култов комплекс над него, изграден от причудливи скални фигури.
В най-високата точка на крепостта пред вас ще се открие язовир Студен кладенец в цялата му необятна прелест. Любителите на фотографията ще има много какво да запечатат, но повярвайте, видяното ще се запечата и в сърцата ви.
Крепостта Моняк е на 586 м надморска височина и първите сведения за нея датират от времето на Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.). Емблематичен момент в историята й е, че именно там се провежда Баронският съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя.
Маршрутът е подходящ и за разходка с деца, но родителите трябват да бъдат с повишено внимание.
