Столицата има сто лица и още толкова на няколко минути от нея. Понякога красотата е пред очите ни, стига да знаем точния маршрут до нея. Предлагаме ви 5 невероятни кътчета в непосредствена близост до София, с които да презаредите батериите още следващия уикенд.
КАМЕН ДЕЛ
Връх Камен дел се намира в северната част на Витоша и се издига на 1862 метра височина. Именно това е мястото, от което можете да зърнете столицата в цялата й пълнота и блясък от възможно най-красивия съществуващ ъгъл. До магичната панорама, която е най-впечатляваща по изгрев или залез слънце, се стига от хижа Алеко по маркиран маршрут. Дълъг е 3,6 км и е лек и приятен. По пътя ще срещнете изключителна природа, а горе, горе царуват само тишината и онова, което виждат птиците.
КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР
Ако живеете в столицата и се чудите какво да правите през уикенда, Кремиковският манастир е още една супер идея. Разходката до там определено ще ви разнообрази. Подходяща е за малки и големи. До него можете да стигнете с кола, автобус или пеша. На място има голям безплатен паркинг, както и множество пейки с прекрасна гледка към природата, където да си спретнете бърз пикник. Наоколо обикалят пауни, зайчета и пухкави котки. Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец” е построен по време на Второто българско царство при управлението на цар Иван Александъри е част от така нареченатаСофийска Света гора. Има две църкви – стара и нова. Съществуват множество легенди, че мястото е чудотворно.
„ПЪТЕКА НА ЗДРАВЕТО“
„Пътеката на здравето“ над село Кладница е красив планински маршрут сред чистия горски въздух на Витоша. Разходката по нея е много освежаваща и живописна. Маршрутът е съвсем лек, а освен това подходящ и за деца, които да видят отблизо красотите на гората – мостчета, водопади и внушителни морени. До село Кладница, което е начална точка на пътеката, се стига с автомобил. Има и автобус на всеки половин-един час от София. Можете да се отбиете и до хижа Селимица, където да хапнете вкусни гозби.
БОЯНСКО ЕЗЕРО
Боянското езеро е едно от богатствата на Витоша.То е създадено по изкуствен път при построяването на Софийския витошки водопровод през 1906 година. Преди това е представлявало блато, захранвано от няколко извора. Днес Боянското езеро е важно местообитание на редица животински видове, които го превръщат в обект, част от програмата за опазване на Европейското природно наследство. Около него има чудесни пикник места. За езерото се поема от Боянската църква, преходът е лесен и е през гората.
БАНКЯ
Централният парк на Банкя, в който се намира и Минералната баня, е разположен в самия център на града. Заема площ от 59 000 кв. м и освен самия и включва Малкия парк на югоизток и Паркът с Ротондата на запад. Изключително добре поддържан и с реставрирани сгради – архитектурни шедьоври, той е перфектното място за разходки през всички годишни сезони. Изпълнен с живот, деца, птици и красиви градини, със сигурност ще се превърне в едно от любимите ви места на няколко минути от столицата, ако вече не е попаднало сред тях.
В месеца на виното и любовта не ни трябва нищо друго, освен красиво място, на което да ги отпразнуваме. В България е пълно с такива, стига да ги гледаш с наистина влюбени очи…
ЯЗ. ШИРОКА ПОЛЯНА
Язовир Широка поляна е сред по-малко познатите и посещавани у нас. Намира се в близост до Батак и се отличава с невероятна природа и гъсти борови гори. Мястото е разкошно за туризъм, риболов или просто разходка. За предложение на брак също е в десетката. Язовирът е бил любим и на цар Борис III, чиято ловна хижа все още държи на времето и климатичните условия, макар и занемарена. Πpи cтpoитeлcтвoтo нa Шиpoĸa пoлянa мeждy 1959 и 1962 гoдинa xидpoинжeнepитe изчиcлявaт, чe вoдoeмът щe зaлee лoвнaтa peзидeнция. Bъпpeĸи тoвa cгpaдaтa нe билa cъбopeнa, зapaди cтaтyтa й нa ĸyлтypeн пaмeтниĸ. Tя e ocтaнaлa зa cтъpчи нaд вoдaтa нa язoвиpa, около който има безброй любовни кътчета с мостове, пейки и идеална перспектива към залеза.
КАПАНА, ПЛОВДИВ
Капана е един от най-атрактивните квартали на Пловдив, България, а и цяла Европа. Запазил е в известна степен своите криви улици от векове назад. Архитектурата е единствена по рода си, с тесните фасади и къщи, долепени една до друга. Любопитни са и имената на улиците – „Железарска“, „Абаджийска“, „Златарска“, които пазят спомена на загубените отдавна занаяти, чиито дюкяни са се кипрели по същите улици. В днешно време той е известен като квартала на творческите индустрии. Пълен е с кокетни магазинчета и заведения. Капана винаги е добра идея за романтична разходка, защото се променя ежедневно и все има с какво да изненада.
ЗАМЪКЪТ В РАВАДИНОВО
Замъкът „Влюбен във вятъра” в село Равадиново няма многовековна зловеща история, нито е принадлежал на кралска фамилия. Той сбъдната мечта за собственика Георги Тумпалов, който превръща полята край селцето в истински земен рай. Езеро, птици, божествени градини, мостове, алпинеуми, рицарски доспехи и фонтани са само част от вълшебната обстановка на територията на двореца. Всеки камък в него си има своята историята и с всяка следваща година замъкът става все по-колоритен и по-пищен. Все повече двойки го избират за своите годежи и сватбени церемонии, но дори и за обикновена разходка, пак ще се почувствате като герои от книга с приказки на Андерсен…
Някои от най-невероятните забележителности на България не са включени в официалните класации с места, които задължително трябва да посетим. Такъв е случаят на близкото до София селце Гара Бов, което през последната година се превърна в едно най-популярните места за туристи в цяла Европа изобщо.
Намиращо се на 9 км от Своге, Гара Бов е с население от едва 869 души. Напоследък обаче туристите, изнизващи се от там на ден, са повече от жителите. Селото е разположено в най-живописната част на Искърското дефиле. Причината обаче да е толкова посещаемо е панорамната му площадка, която открива гледка, несравнима с друга по света.
Снимките от нея през всички годишни сезони се превърнаха в абсолютен хит в социалните мрежи и събудиха интереса дори на чужденци, които пътуват хиляди километри, за да зърнат тази необятна българска красота. Насред феноменалната картина минава и ЖП линия, която свързва София, Мездра и Варна, а преди строежът й къщите в селото са били едва 3 на брой.
Въпросната панорама се нарича „Беседката”. До нея може де са стигне с кола или да се разходите пеша от селото, като маршрутът е лек и е едва 15-минути. Около селото обаче има още много какво да се прави. Гара Бов е чудесна дестинация за еднодневен трип, защото от там можете да се отправите към Вазовата екопътека и водопад Скакля, или пък по екопътека Камико, отново впечатляващо красиви природни феномени.
Жителите на селото пък са сътворили легенда, служеща като още една туристическа атракция. Според нея то носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, който бил пленен от воините на цар Калоян и станал негов васал. След смъртта на император Балдуин Фландърски, Бьоф получил милост и се заселил със свои хора в землището на днешното село Бов. Съвсем реален обаче е фактът, че мястото е било сред любимите на Иван Вазов, който дори му посвещава свои стихове.
В последните години местните имат още един повод за гордост – всяка година за 3 март там се спуска най-големият трибагреник, дълъг цели 70 метра.
Търсачите на красиви гледки няма как да пропуснат да зърнат на живо Орфеевите скали – поредното чудо на Родопите. Обвити в мистични легенди и носещи невероятно силна енергия, те са подходяща дестинация за разходки през всички годишни сезони.
Орфеевите скали се намират в непосредствена близост до Пампорово. Заради оживлението в курорта често биват пренебрегвани от туристите. До тях се стига до лека и безопасна пътека от кулата „Снежанка”. Маршрутът се взема за 40 минути спокоен ход, а гледката от висините им си заслужава ходенето дори при минусови температури. Цялата пътека е добре обозначена с маркировка. На върха има беседка, а от самите скали се виждат безкрайните Родопи, както и стъклените Смолянски езера. Някога били цели 20, но днес са останали само 7 от тях. Най-впечатляващо е Тревистото, което се зеленее в далечината и приковава погледа на всеки.
Легендата за Орфеевите скали гласи, че някога били любимото място на Орфей. След като загубил безвъзвратно своята любима Евридика и не могъл да я върне обратно на земята от царството на мъртвите, той намирал покой единствено на тези скали. Там, потънал в магията на Родопите, свирел най-тъжните си песни на своята арфа.
Разходката до Орфеевите скали можете да съчетаете с посещение на самото Пампорово и ски пистите там, както и с още едно място за спиращи дъха гледки, а именно кулата „Снежанка”. Тя е проектирана още през 70-те години на миналия век и предлага 360-градусова панорама към родопските гори. Височината й е цели 156 метра, а надморското равнище там е малко на 2000 м. Кулата има два „пръстена”. По-ниският се използва за тв оборудване, а по-високият е панорамна тераса за туристи, където се помещава и заведение. Там можете да изпиете чаша чай или кафе с десерт торта или просто великолепна гледка – по ваш вкус и желание.
До различните етажи на кулата придвижването се случва чрез асансьор, а при ясно време от нея се вижда чак до пределите на Егейско море. До кулата се стига по три начина – по асфалтов път с автомобил или друг транспорт, но само през лятото, с лифт или по пътека.
Гложенският манастир е сред най-труднодостъпните у нас, защото се намира високо, кацнал на скалист хълм в Тетевенския Балкан.
Храмът носи името на Свети Георги Победоносец, но сред народа е познат с наименованието на близкото до него село Гложене. Смята се, че през ХІІІ в. киевският княз Глож, който получил района като дар от цар Иван Асен ІІ, построил в района манастир „Св. Преображение“ и малка крепост. Манастирът е съществувал до ХVІІ в., а в началото на ХVІІІ в. монасите построили нов храм, посветен на „Св. Георги Победоносец”.
Избрали най-високата скала, за да се предпазят от нападенията на османците. Причината за вдигането му била, че на няколко пъти икона на светеца изчезвала и я намирали на скалите, което изтълкували като знамение. За известен период двата манастира функционирали паралелно, като били свързани помежду си от феноменален тунел в скалите. Същият тунел, по-късно затрупан от земетресение, е бил използван и от Васил Левски, а в Гложенския манастир и до сега може да бъде видяно неговото скривалище, в което е отсядал.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. манастирът „Свети Георги Победоносец” е развивал и мащабна просветна дейност, а монасите основали и килийно училище. Първоначалната манастирска църква е разрушена след земетресенията през 1904 и 1913 г. Новата църква на манастира е изградена през 1931 г., като в нея е пренесен дърворезбованият иконостас, спасен от разрушения стар храм.
Гложенският манастир е обявен за архитектурно-строителен и исторически паметник през 2006 г. Привлича туристи с красотата си и легендите за чудесата, които се случват там. Остава и единственият, който никога не е бил опожаряван. Заради своето местоположение на 800 метра надморска височина, от него се разкриват невероятни гледки към природата наоколо, а архитектурата му напомня на средновековен замък. В манастира се стичат поклонници, за да видят чудотворната икона с лика на Св. Георги Победоносец, избавила десетки от тежки болести, а писмени свидетелства за това се пазят от игумена на манастира.
