Малцина знаят, че повечето мостове в България всъщност са постижение в архитектурен план, а някои от тях дори държат рекорди на територията на Балканския полуостров. Ако не сте ги посещавали, съветваме ви да го направите, защото гледките са наистина впечатляващи.
ПОКРИТИЯТ МОСТ В ЛОВЕЧ
Ловеч е сред градовете у нас, в които забележителности има на всеки ъгъл. Там се намира единственият по рода си покрит мост на Балканския полуостров, който се извисява над дивната река Осъм. Той се е превърнал в категоричен символ на града и е дело на един от най-гениалните български строители и архитекти – Никола Фичев, прочут сред народа като Колю Фичето. Строежът започва през 1874 г. и завършва през зимата на 1876 г. Основите са направени от камък, а останалата част от него е изградена от дърво. Още в самото начало идеята на моста е да бъде покрит, а вътре да са поместени търговски и занаятчийски дюкяни, които да обслужват местното население. През 1925 г. мостът изгаря почти до основи, но впоследствие е възстановен и концепцията му е запазена. И сега вътре ви чакат сладкарница, дюкяни, занаятчинийци и сувенири. Мостът свързва новата част на града със старата, известна като квартал „Вароша”.
ДЯВОЛСКИЯТ МОСТ
Дяволският мост е поредното богатство на Кърджалийския край. Намира се над живописен пролом на река Арда, само на 10 км от град Ардино. Разположен е на 420 метра височина и е дълъг 56 метра. Огледалното му отражение в ромолящата под него река го прави един от най-красивите на Балканите. През есента е още по-хубав, защото заедно с него, във водата се оглеждат и есенните дървета от заобикалящата го гора. От векове мостът е обвит в легенди и загадки. Почти нищо не се знае за строежа му, но според преданията негов създател е майстор Димитър от близкото село Неделино. Той приел предизвикателството да издигне мост над бурната река, макар всички преди него да се провалили в начинанието. Справил се великолепно и за рекордно време, но скоро след това починал. Тук поверията нашепват, че в градежа на моста имал пръст Сатаната. Дяволът обещал на майстора да сподели тайна, която ще направи творението му вечно, ако той успее да го завърши за 40 дни. Не успее ли обаче, щял да вземе душата му. Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обед, когато мостът и отражението му образуват окръжност.
ВЪЖЕН МОСТ, СЕЛО ЛИСИЦИТЕ
Въженият мост над язовир Студен Кладенец е единствената връзка на петнайсетината жители на родопското село Лисиците с цивилизацията. Той е построен през 1975 година и е известен като най-дългия въжен мост в България, но в годините е занемарен. Дължината между колоните е 260 метра, а ширината му е около метър. Районът е изключително красив особено в топлите дни. До моста се стига от село Широко поле или по жп линията, слиза се на сп. Желязна врата и се продължава в посока с. Широко поле. Мостът се вижда добре от линията. Красива е гледката и от крепостта “Моняк”, а в последно време регионът гъмжи от туристи, пътуващи от всички краища на страната, за да се снимат на забележителния мост.
ЖП МОСТ БУНОВО
Малкото селце Буново, което се намира по Подбалканския път между София и Бургас, всъщност е изключително необикновено, защото там се намира най-високият ЖП мост, строен някога на Балканския полуостров. Той е използваем и до ден днешен и влаковите композиции продължават да порят Балкана, минавайки по него. В последните години ентусиасти са му намерили и друго приложение – място за скокове с бънджи. Височината на моста е цели 30 метра, а адреналинът със сигурност е гарантиран. Най-красива гледката към Буново е от Подбалканския път, където всеки желаещ може да спре и да заснеме панорамата.
КАДИН МОСТ
На пътя Кюстендил – Дупница, над река Струма, при с. Невестино, е издигнат здрав мост с внушителна и оригинална архитектура – пет свода, които се отразяват в кристалната вода. Наречен е от народа Кадин мост. Според легендата трима братя от близкото село строели мост над Струма, ала нощем речната стихия събаряла и отнасяла съграденото през деня. Стреснали се тримата майстори, че няма да могат да изградят моста, без да принесат жертва. Така решили да вградят онази съпруга, която първа дойде да види мъжа си. Подранила най-младата снаха – Струма невеста, жена на майстор Манол. Младата булка носела на едната си ръка своята първа рожба, пеленаче, а в другата – яденето. Едва издумала „Помози бог, майстори!“ и братята скочили, сграбчили я и насила я зазидали в основите на средния свод. Местните хора разказват, че и до днес, когато придойде реката, в нощна доба се чува писъкът на злочестата майка.
Над 150 манастира са пръснати из България, като повечето от тях все още са действащи. Отвъд най-известните храмове, които всички сме посещавали поне веднъж в живота си, у нас има и мнозина скрити от света, но великолепни черкви.
ГИГИНСКИ МАНАСТИР
Гигинският манастир се намира на един хвърлей от Перник, в близост до село Гигинци. Носи името на светите Безсребреници Козма и Дамян и е тихо, уединено и потънало в прегръдките на природата място. Слави се с прекрасния въздух на обикалящата го Черна гора, както и с лековитата си минерална вода, която помага при проблеми със зрението. Там ще откриете аязмо и чешми, от които блика тя. Най-ценната сграда в манастира е старата църква, издигната през 1814 г. Може да видите и 200-годишната кирпичена постройка на монашеското крило. Гигинският манастир пази частица от мощите на единия от покровителите си – Свети Козма, които също се считат за чудотворни.
МЪГЛИЖКИ МАНАСТИР
Мъглижкият манастир „Св. Николай” се намира на 1 км северно от град Мъглиж, сгушен в склоновете на Стара планина. Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса, посветени на Св. св. Петър и Павел и Св. Архангел Михаил. Манастирът до днес е имал три имена: „Св. Архангел Михаил”, „Св. св. Петър и Павел” и „Св. Николай”. Най-старият предмет, който се съхранява там, е кадилница, върху която има гръцки надпис с дата 1233 г. – времето, през което е царувал цар Иван Асен ІІ. След нашествието на османските завоеватели през XIV век манастирът е многократно ограбван, опожаряван и отново възстановяван. В светата обител е действало и килийно училище. Тук са намирали убежище редица революционери, участвали в освободителното движение срещу османската власт. Няколко пъти в светата обител е пребивавал и Апостола на свободата Васил Левски. От Мъглижкия манастир тръгва пътеката за невероятната местност Винишки камък, където в скалите е вкопана икона на „Света Троица“.
ЧЕРЕПИШКИ МАНАСТИР
Черепишкият манастир е може би най-красивото място в Искърското дефиле. Намира се по пътя между София и Мездра, на самия бряг на река Искър. Построен е за пръв път по времето на цар Иван Шишман, а после многократно е разрушаван. Съществува легенда, според която името на манастира идва от костите на загиналите войници след битката в края на XIV в. между цар Иван Шишман и османските нашественици. В Черепишкия манастир са запазени останките на стенописи от ХVІ – ХVІІІ в. и ХІХ в., оттогава е останала и колекция от икони. В светата обител е оформен кът на народния поет Иван Вазов, който на това място се е вдъхновявал за много от своите творби, сред които „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”.
ЧЕКОТИНСКИ МАНАСТИР
Чекотински манастир „Св. Архангел Михаил” се намира до село Калугерово, община Правец. Природата, която го заобикаля, е невероятно красива. Край него минава и река Малък Искър. За името му има две предположения – от древната дума „чекотюн”, която означава птичи хор или от името на местен велможа. Манастирът е основан по време на Второто българско царство и историята му е тясно свързана с близката средновековна крепост Боженишки урвич. В края на XIV век е разрушен при падането на България под Османско владичество. Век по-късно идват монаси от Света гора и го възстановяват, но тогава нахлуват кърджалиите и отново го разрушават, като остава само църквата. Един от ценните стенописи в там е този на самия Бог, който е изрисуван на тавана като старец в бяла мантия в цял ръст, с триъгълен ореол и заобиколен от звезди на небесен фон. Интерес за туристите представлява и иконата на Св. Мина.
ВРАЧЕШКИ МАНАСТИР
Врачешкият манастир „Свети Четиридесет мъченици“ е разположен до село Врачеш, в близост до Ботевград. Манастирът е построен по времето на Второто българско царство, след паметната победа на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница. Веднага след историческото събитие, в деня, в който се празнуват Св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава на това място да вдигне манастир. В началото той е бил основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто е до наши дни.
Българските исторически крепости, които омайват с величието си, не могат да бъдат побрани в няколко реда. Затова подготвихме и втора част на най-впечатляващите от тях, които да посетите.
ЦАРИ МАЛИ ГРАД
Реставрираната крепост Цари Мали град, която се намира край самоковското село Белчин, е може би сред най-добре поддържаните родни исторически обекти. До самата крепост се достига по кратка, но красива екопътека. За онези, които предпочитат да съкратят тази част от разходката, има фуникуляр. Мигновеното пътуване с него разкрива панорама към цялата долина. Самият комплекс Цари Мали град включва няколко обекта – средновековната църква „Света Петка“, етнографския комплекс в село Белчин и самата късноантична крепост Цари Мали Град. Археологическите проучвания показват, че изграждането на крепостта е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.). Мястото на крепостта е избрано преднамерено и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. В музейната сбирка, изложена там, всеки посетител може да види любопитни предмети и находки – монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и други. Голямата атракция е въженият мост, който води до един от входовете на крепостта.
ШУМЕНСКА КРЕПОСТ
Шумeнската крeпост е една от нaй-извeстните забележитeлности в Бългaрия. Останките на крепостта са разположени на около 3 км от цeнтъра на Шумен в Шуменското плато. Първите заселници там са били траките. Археологичeски изследвaния покaзват, че мeстността е била населявана още през XII вeк прeди новaта eра. После и римляните завладяват красивите земи там и оставят своето наследство. При разкопките са разкрити множество свeдения за бита и воeнното дело на българския народ през Средновековието. Открити са останки от 12 църкви, ранновизaнтийска баня, керaмика, съдoве, укрaшения и монeти, както и надписът на цар Иван Шишмaн. Най-голям туристически интерес представлява кулата на крeпостта, от която се рaзкрива крaсива глeдка не само към Шумен, но и към цялото плато. Площта на крeпостта е около 32 дeкара.
МЕЗЕК
Средновековна крепост край село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница, също попада в списъка с най-добре запазените във вековете. Вдигната е от византийците в на ХІ в. Тя е най-голямото отбранително съоръжение в Родопите и някога е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Обградена е от гъсти гори и около нея има десетки невероятни гледки.
ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА
Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България, руините на който са разположени в землището на с. Рупите, община Петрич, върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти. В Хераклея Синтика всичко, което ще видите е такова, каквото са го оставили древните му обитатели. Това е сред малкото места у нас, където кракът ви може да стъпи на уличен камък на над 2300 години. Древният град все още се изследва и изучава, а откритията се укрепват и консервират. Самата баба Ванга неведнъж приживе е казвала, че мястото е силно енергийно. Неслучайно е избрала да прекара живота си в съвсем тясна близост до него.
МОМЧИЛОВАТА КРЕПОСТ
Момчилова крепостсе извисява край село Градът, община Смолян. Укреплението е построено през късната античност (вероятно VІ в.) като част от системата крепости против варварските нашествия от север. Като такава тя има пряк визуален контакт с крепостите в местността Турлук над Смолян и Кечикая над град Рудозем. Просъществувала е сравнително кратко време и била опожарена при славянските нахлувания. През Средновековието (ХІ-ХІV в.) крепостта е издигната отново. През 1343 г. преминава във владение на родопския владетел Момчил, чието име носи днес. Момчил юнак е възпят в епоса на българи, сърби и херцеговинци като борец срещу османците. През летния сезон туристите там също могат да се насладят на аудио-визуален спектакъл, който носи името „Момчил – митове и легенди“. Атрактивното представление включва 30 минутен филм за защитника на Родопите, прожектиран в естествената среда на крепостните скали и съчетан със специални димни и светлинни ефекти.
България се гордее с цели 71 крепости, много от които добре запазени и устоели на битките, природните стихии и времето. Като брой археологически паметници ние сме третата най-богата страна в Европа, отстъпвайки единствено на Италия и Гърция.
ЦАРЕВЕЦ
Крепостта Царевец е не само емблема на Търново, но и на цялата ни страна. Когато се разхожда там, всеки българин сякаш чува химна да кънти в ушите му и си представя битките, мечовете и смелостта на нашите славни цари. Царевец всъщност е бил главната крепост на столицата на Второто българско царство (1185 – 1393 г.). Следите за наличието на човешка дейност на хълма са още от ІІ век преди Христа. Дълго време Царевец е средище на духовния и политически живот на българската държава. Легендата гласи, че подземията на крепостта са пълни с тайни входове. Някога те били намазани с отрова, за да не може никой да достига до съкровищниците в подземните галерии. Дълго време през Османското владичество крепостта е била заселена от турско неселение и е била недостъпна за българи. След Освобождението на България, първи разкопки на хълма прави Карел Шкорпил. Днес Царевец е реновиран напълно. Най-впечатляващ е по време на спектакъла „Звук и светлина”, който всъщност чрез лазерни светлини представя моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османското владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България.
ОВЕЧ
Крепостта Овеч е наричаната „българската китайска стена” заради размерите си и витите си пътеки. Тя се намира източно от град Провадия и е разположена в планинско плато над града с името „Калето“. Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до VII в. Обитаването й повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет там има по време на Второто българско царство. Византийците я наричат Проват, българите Овеч, а турците Таш Хисар. Разпространена сред местното население е легендата за отбраната на крепостта. Според нея черкезите с месеци обсаждали Овеч. Местните обаче ги надхитрили с желязна система за защита и си съобщавали с огньове, ако в далечината се мернел враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. Криели житото си в пещери и за авариен изход ползвали кладенец.
АСЕНОВАТА КРЕПОСТ
Асеновата крепост е средновековно богатство и впечатлява със своята мистична църква „Света Богородица Петричка“. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. Веднъж е превземана от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход, а после е наречена на цар Иван Асен II, който през 1231 г. хвърля много средства, за да я реставрира. Крепостта съществува до 1410 г., когато е разрушена от нахлуващите османски войски. Към днешна дата е възстановена и е сред Стоте национални туристически обекта. Впечатлява с невероятни гледки към Родопите и сякаш е кацнала върху скала.
БЕЛОГРАДЧИШКАТА КРЕПОСТ
Белоградчишката крепост е още едно от съкровищата на Белоградчик. Вдигната е във времената, когато този къс българска земя е била все още в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които са характерни за региона. Затова крепостта е толкова футуристична. На практика били вдигнати стени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор бил преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир припознава укреплението за свой пристан. В периода на османското иго е превзета, а за последен път е ползвана при военни действия по време на Сръбско-българската война. Цялата крепост има обща площ от над 10 хиляди квадратни метра.
БАБА ВИДА
Крепостта Баба Вида, наричана още Бабини Видини кули, е единствената изцяло запазена крепост в България, която гледа отражението си векове наред в дивните води на Дунава. Името Баба Вида произхожда от народна легенда, според която Вида била дъщеря на заможен болярин. След като видяла краха на браковете на по-големите си сестри Гъмза и Кула, решила да не се омъжва. Построила си замък и живяла там до края на дните си. Всъщност разцвета си крепостта изживява по времето на цар Иван Срацимир. Част от сградите, вдигнати тогава, са останали неразрушени. Наричана е от турците Девствената крепост заради това, че никога не е била завземана със сила.
Необятните Родопи са съкровищница на красиви места. Едно от най-магичните е село Лещен, което се намира в западните части на планината с душа.
Първото, което всеки, посетил Лещен, вижда, са накацалите по неговите стръмни, но гористи склонове къщички. Това е гледка, която не се забравя, защото е като нарисувана от най-гениалния художник. 200-годишните къщи са в характерния за този край стил – почти изцяло с каменни покриви по примера на съседното село Ковачевица.
Лещен е селище с древно минало, за което свидетелстват множеството археологически открития. За първи път името му се споменава в османски документ от 1671 г. във връзка със закупени от съседен район зърнени храни. Първите съвременни заселници били привлечени от Лещен най-вече заради златоносните пясъци на река Канина. Някога местните се препитавали с дюлгерство, ковано желязо и добив на злато. Въпреки даровете на земята, Лещен никога не е бил твърде оживен. Исторически поглед назад показва, че е бил обитаван от най-много 500 души. Днес местните жители са дори по-малко, но туристите са в пъти повече, при това дошли от всички краища на света.
Лещен официално се присъединява към територията на България след Междусъюзническата война през 1912 г. (в която участие взимат десетки местни жители) и остава търговски и общински център до 30-те години на миналия век. След преразпределението на общините през 1934 г. постепенно започва обезлюдяване. Днес голяма част от къщите пустеят, но пък и не липсват такива, които са реновирани. Без значение от състоянието им, сама по себе си всяка от тях е архитектурен паметник. Официално такъв обаче е църквата „Св. Параскева” от 1836 година и килийното училище. Стенописите на храма изумяват с едрия си щрих и ярките си цветове.
Особено внимание при всички къщи е отделено на детайлите – всеки предмет е реставриран и съхранен от първия му момент на употреба, навсякъде можете да видите огнищата, чергите и посудата, която предците ни за ползвали в бита си. На разположение на туристите са просторни чардаци, китни дворове, каменни огнища и необятни панорамни гледки.
Автентичността на миналото, в едно с естествената природна красота, правят Лещен уникален и единствен по рода си. Архаичният дух се чувства по всички калдъръмени улички и сувенирите там по-често са ръчно събрани билки и сварени домашни сладка, отколкото магнитчета и други модерни алтернативи.
